Разкази и случки

Тук разказвайте ваши разкази и случки докато сте превърнат в животно!Пишете под РП

Първия път,когато се превърнах в животно беше,когато още не знаех че съм магьосница!
Бях на училище и госпожата по математика ме изпита на това което не знаех и докато се мъчех да реща задачата си помислих "Ех,де да бях хищна пантера да и покажа на тази.."и в следващия миг вече имах лапи а всички в стаята започнаха да пищят!Само едно момче остана да гледа пантерата в която се бях превърнала,момчето което харесвах!
След тази случка семейството ми ми призна че от бебе съм записана в това училище и с магия направиха така,че мъгълите да забравят-беше весела случка и повече не се върнах в онова училище но момчето,което харесвах изчезна някъде и саге го видях в магьосническото училище!

Браво 50 точки за Грифиндор Very Happy

Преобрази се за първи път,когато бях на осем.Тогава страшно се ядосах на майка чми и си пожелах да избягам от нея.Затворих очи,представих си,Че съм лъвица и бягам.Когато отворих очи и се погледнах в огледалото.Разпищях се и пак се превърнах в човек.

Първия път когато се преобразих беше на 6-ият ми рожден ден.Както обикновенно получих подарък какъвто не исках-сестра ми Тру бе осиновена от някакво семейство и я бяха отвели далеч от мен.Аз бях бясна.Не знаех какво да правя.Единствените ми действия бяха да плача и да крещя"Върнете сестра ми!".Никой не можеше да ме успокой.Исках много силно тя да е до мен ,да не се разделяме...и тогава се случи-без да искам осъществих желанието си.Преобразих се в красива черна пантера.Първоначално бе голям шок,но разбирайки,че мога да добивам и човешката си форма се успокоих и си прибрах сестрата.Беше много лесно,тъй като двете можем да си приказваме по телепатия,а пък осиновителите и не смееха да доближат една пантера.Е след тази случка не се и върнахме в дома,ами избягахме и така попаднахме на дядо си,но това е дълга история пък и не е за тука Very Happy

Страхотни истории по 50 точки за Грифиндор и Хафълпаф

Един път когато ме бяха наказали да стоя цял ден в нас реши да използвам силите си и да се превърна в пантера.Не беше трудно да се измъкна защото живеехме на третия етаж а котките са прочути с това че могт да скачат от големи височини!Издебнах нашите и се заклюих в стаята си съсредоточих се и се превърнах в пантера!Скочих долу точно в двора ни и незабелязано се промъкнах на улицата и тръгнах да се разхождам.Същия ден трябваше да се видя с приятелките си но часът на срещата отдавна беше минал и затова безцелно обикалях квартала и се възползвах от мрака..Скоро изплува луната и аз реших да се прибирам но попътя ми обратно една щастлива случайност ме срещна с приятелките ми!Аз се приближих но в същия момент се усетих че много ще ги стресна ако изскоча пред тях защото те незнаеха,че мога да се преобразявам затова останах на мястото си и просто наблюдавах.Изведнъж на близо се чу един мазничък гласец,който ме изкара извън нервите ми...към групата се приближаваше Аманда Снейп,дъщерята на професора!Всички ние я мразехме много,защото беше нагла и надута и си правеше тъпи базици,да..наистина-не беше грозна и момчетата си падаха по нея но това не и даваше повод да се държи така!
Скоро тя стигна до прияелките ми и заговори с префърцунестия си нисък глас."Ето ви пак вас-безделници,само се шляете из квартала на групи.Какво..момчета ли няма за вас..."и тем подобни.Обикновено никой не смееше да и се противопоставя понеже баща и беше много влиятелен но аз никога не съм се страхувала да изразявам мнението си и да казвам всичко,което мисля право в очите и!Но това само временно я вбесяваше и на другия ден продължаваше с историите си!
Реших,че сега е момента де се възползвам...излязох иззад дървото зад което се бях скрила,засилих се и се метнах върху нея!Приятелките ми гледаха стъписано а тя викаше...Аз обаче не и правех нищо,само я бях притиснала към земята с голямата си черна лапа!Скоро приятелките ми разбраха,че съм безобидна и започнаха да се смеят и без да се съобразя аз им намигнах и пуснах Аманда!Приятелките ми се гледаха без да кажат дума а аз незнаех какво да направя и докато се чудех забелязах как Амалия пълзи по земята и с уплашена физиономия се прокрадва покрай мен за да може да избяга!Тогава аз приех нормалната си форма исъс светкавична бързина извадих магическата си пръчка без да обръщав внимание на възтгласите на момичетата!
Насочих пръчкатаси към Аманда и тя стори нещо,което никога до сега,обзалагам се не беше правила-усмихна се добронамерено.Аз бях изумена когато тя запчна да говори-разказа как майка и правила същите неща,как Аманда и се възхищавала и искала да бъде като нея и когато навършила 7 разбрала че е зоомаг и огдавна си търсила приятелки като нея и била много самотна!Тогава аз свалих пръчката си и този път погладнах към приятелките ми и ...нямаше как да не ахна!Пред мен вместо три момичета стояха сиамска котка,тигрица и гепард!Извърнах се и видях че Аманда се беше трансформирала в пума!
Тогава аз се усмихнах и всички се върнаха в човешките си форми!
Стиснахме си ръцете и започнахме един дълъл и интересен разговор по пътя към дома!От този ден живота ни си промени и Аманда стана една от нас-скоро всички щяхме да учим в Хогуортс!

Супер 150 точки за Грифиндор

Мерси Сиси!
Само моля те вече да вписваш тези точки в Трофейната зала съответно в темата и ако учениците са и в двете училища пишеше и в двата дома точките а аз ги нанасям в мойта специална темичка Razz

Добре!

Когато за пръв път се превърнах във вълк бях нъ 10г. Беше лятото. Аз, майка ми, брат ми, заедно с 4 приятелски семейства бяхме на един много хубав магьоснически курорт на планина. През една вечер(към 20 часа) аз, брат ми, двете ми най-добри приятелки, и още двама приятели решихме да се поразходим в една гора в близост до хотела, в който бяхме отседнали. Решихме, че времето е идеално за такава разходка. Беше топло, но не перкалено, полъхваше лек, прохладен ветрец. Беше пълнолуние и нощта беше сравнително светла. Ние навлязохме в гората и решихме да ходим само в началото, за да не се изгубим. Беше много хубаво. По земята имаше зелена трева, а дърветата бяха със зелени и понякога жълтеникави листа, защотот по принцип това лято беще много горещо и листатат на растенията изсъхваха. Както се разхождахме, чухме, че някъде наблизо тече вода.
- Нека отидем малко по-навътре за да видим от къде идва този звук- каза брат ми, а всички се съгласхме. Дори не подозирахме какво може да се крие в дълбините на гората.
Вървяхме около 20 мин. и стигнахме една рекичка. На ширина бе малка, но изглеждаше наистина дълбока. От нея идваше прекрасен звук на бързо течаща вода, но странното беше, че повърхността изглеждаше неподвижна. Поточето като че ли проблясваше леко със сребристо сияние.
- Колко е красиво- каза едата от приятелките ми, а другата кимна с глава в знак на съгласие.
- Да... но не ви ли се струва странно, че водата не се движи, а се чува звук, сякаш тече? - отговори едно от момчета.
- Да и аз това си помислих... но този звук е толкова хубав... иска ти се да седиш и да го слушаш с часове..... - отвърнах аз.
- А може би точно това е целта! - каза пак момчето и ме дръпна за ръката - Хайде да тръгваме! - продължи той.
Точно тогава се чу оглушителен писък. Аз моментълно се извърнах и видях, че едно от момичетата се бе втренчило в брат ми, който беше паднал във водата. Той беше на 8 и още не можеше да плува добре, но все пак се опитваше да се върне на брега. Въпреки всичките му усилия нещо като че ли го теглеше обратнво във водата. Точно тогава аз съзрях една бледа ръка която го беше хванала за рамото и го дърпаше. Изведнъж от водата се показа едно мъртвешки бяло лице...
- ИНФЕРИИ - извика някой. От водата излизаха бавно 5 ужасни същества, приличащи на хора. Едното телгеше брат ми, който се все още се бореше да не потъне, а другите бавно се придвижваха към брега. Мозъкът ми работеше трескаво и мислих какво мога да направя за да разкарам по-някакъв начин инфериите и да спася брат ми. Знаех, че нямам много време. Замислих се какво съм чела за тези същества, от какво се боят, но нищо не ми идваше в главата. Едното момиче беше припаднало от страх а другото се бе навело и със сълзи на очи се опитваше да я събуди. Тогава ми хрумна нещо. Когато бях малка ми бяха разказвали, че в семейството ни през поколение се случвало да има зоомаг. Падаше се аз или брат ми да сме такива. Нееднократно бях пробвала да се превърна във вълк, защотот точно в това животно би трябвало да мога да ставам, но нито един път до сега не успях. Насочих мислите си именно към това. Мислих си "дано успея...това ще помгне...знам, че мога" и точно тогава изведнъж се свлякох на земята и осъзнах, че съм на четири лапи...че съм се превърнала във вълк. Приятелите ми не изглеждаха очудени, може би защото знаеха, че някой ден това ще се случи. Аз скочих във водата, която наистина се указа много дълбока и заплувах съм брат ми. Той почти беше под водата. Захапах инферията, която го държеше, за врата. Тя започна да ме удря и да се опитва да ме дави, но като вълк бях много силна и без особен проблем я отблъсквах от себе си и братчето ми, което заплува към брега. Точно тогава изведнъж блесна силна червена светлина и навсякъде се разнесоха огнени пламъци. Чак тогава забелязах, че въздухът бе изстинъл, но след огнените кълба литнали из него отново стана топло. Инфериите, който вече бяха излязли на сушата и бяха нападнали приятелите ми, се разтичаха и навлизаха във водата. Аз доплувах до брега и итръсках козината си. Тогава отново се превърнах в човек. Цялата бях мокра, но това не ми направи голямо впечатление. Затичах се към брат ми, който беше наобиколен от останалите деца.
- Как си? Нараниха ли те?- попиатх аз.
- Ами... не! В общи линии нищо ми няма! - каза той.
Тогава погледнах към единия ни приятел (същият, който бе нястоял да си тръгваме). Той е 2 години по-толям от мен и вече учеше в Хогуортс.
- Ти направи тази магия, нали? Ти ни спаси! - казах аз
- Е, чак да съм ви спасил...-отвърна той и се усмихна- Е, хайде да тръгваме. - пръдължи
Аз помогнах на припадналото момиче да стане и тръгнахме обратно към хотела. Когато се прибрахме родителите вече си бяха попийнали и искренно се забавляваха Laughing

. Дори не бяха забелязали, че сме отсъствали доста дълто (вече беше към 24 часа), но ние нямахме против защото иначе щяха да ни разпитват какво се е случило, а на нас наистина не ни се искаше, защотот предварително възрастните ни бяха предупредили да не ходим. Е, на следващата сутрин разбраха, защото от министрерството пратиха писмо, че са засекли магия правена от непълнолетен мъгьосник, но той не беше осъден, защотот заклинанието бе направено при самозащита.

Надявам се не съм прекалила, защото често ми се случва да правя именно това. Embarassed

Извинявам се, ако имам много пръвописни грешки.

Супер 100 точки

Мерси!

:D:D

Сега ще ви разкажа една история,която се случи миналата есен....аз вече знаех че мога да се превръщам в пантера и много се забавлявах да обикалям из широки гори и поляни.Беше студен и мрачен ден и аз скучаех в нас,затова реших че ще ми се отрази добре една дълга разходка но се чудех къде..бях обиколила околността и не ми си щеше да са навъртам наоколо защото по това време(към 6 часа) беше пълно с хора затова реших да използвам силите си да се телепортирам...помислих си за място,голямо,необятно и за чието съществуване никой да не подозира..и мислите ми ме отведоха там...когато отворих очите си останах впечатлена...стоях и гледах високите дървета издигащи се на 2-3 метра и дългите криволичещи пътечки..имаше ручеи..лиани невероятна красота..сякаш всичко бе омагьосано от приказния есенен разкош..листата се ронеха и ромуляха въртейки се във въздуха и изпълнявайки пируети и падаха бавно на земята.Подвуумих се за миг..нещо ми си виждаше нередно но неможах да устоя на прелестта затова дори забравих да се превърна в пантера а бродех така...мина се около час от пристигането ми и изведнъж усетих страшен студ...нещо изскърца зловещо и аз се обърнах...цялата гора от дълбините й започваше да се вледенява...не можех да си обясня какво се случва но чувствах че никак не е хубаво и без да мисля се затичах към мясото от където тръгнах но в миг всички тесни пътечки се преплетоха и беше непосилно за мен да намеря обратния път..започвах да губя самообладание...черни облаци покриха небето и аз почувствах че скоро ще изгубя съзнание защото цялата треперех,мантията ми се вееше от силния безпощаден вятър и бавно температурата на тялото ми спадаше,а аз нямаше къде да се скрия...след около миг отзад едно гигантско растение се показа една жена...жена,която смразяваше само с поглед,присъствието и беше силно и незнайно защо имах чувството че съм я срещала преди, но в друг живот..тя определено не беше красива-дори лико грозновата но изразяваше едновременно нещастие,злоба и тъга...очите и бяха вперени в мен....след миг аз познах мнимата жена-беше онази, която Дъмбълдор ми бе показвал в мислоема...момичето загубило ума си по младия красавец Том Риддъл иии майка на Волдемор!
Незнаех какво иска от мен но се сгуших в очакване до един дълголетен дъб и скоро тя заговори с безчуствен пронизително студен тон...-Коя си ти и какво правиш тук,това място е моя обител и всеки пристъпил границата на Деатлей умира...няма да те лъжа-по изключително мъчителен начин!
Незнаех какво да направя ако останех тук щях да замръзна ако сбърках в отговора ме чакаше отново смърт...нямаше изход..сякаш участта ми бе ясно очертана а съдбата само си играеше игрички с мен,жената вървеше бавно към мен с черна перелина с качулка и тихо оплакваше съдбата си но аз неразбирах езика на който говореше знаех само че скоро щеше да достигне до мен и ...в същия момент от горота се чу вой и жената се огледа извръщайки се назад..към нас наближаваше вълча глутница...мислех си,само това оставаше..опитах докато тя се взираше в големите,оголили зъби вълци да се магипортирам обратно но съзнанието ми бише замъглено ..въпреки всичко се опитах да се съсредоточа но не стана..студът пречеше на мислите ми и бях прекалено уплашена за да затворя за миг дори очите си а и не вярвах да упея защото както се досетих...това място наистина беше омагьосано и то от едно от най-страшните черни проклятия...върнах се в реалността и чух пронизителния писък на жена и видях как всичките вълци на брой към 20 -тина скочиха върху нея и започнеха да раздират платта й...аз треперех от ужас,страх и жал и се обвинявах за глупавото решение да дойда тук...а в този момент бях безпомощна-нямаше какво да сторя и вероятно скоро вълците щяха да нападнат и мен..с какво бях по-различна.Превърнах се в пантера и с болка и потрес наблюдавах как вълците обезобразяваха злата жена...колкото и лоша да бе тя не заслужаваше тази мъчителна смърт...съжалявах я и изведнъж събрах кураж и се приближих по пътеката опръскана с кръв към глутницата..всички се извърнаха към мен..чудех се какво да направя и после реших да пробвам да им кажа с думи да престанат но незнаех дали ще разберат но преди да отворя устата си главатаря съзря у мен заплаха и се метна отгоре ми и започнехме да се бием зверски...усещех раните по тялото си,които кървяха,усещах че отмалявам тъй като силите бяха неравни(към възрастния вълк се бяха присъединили още четири) не се предавах щях да се боря и тогава за мое учудване чух някой да крещи Сектумсемпра и разбрах какво става и в този момент възрстият вълк зави от силна болка и се свлече на земята а един силует отново вдигна пръчката и тогава аз извиках Спрете,не им причинявайте болка!!!и последното нещо което видях беше силуетът да сваля магическата си пръчка и да се доближава...след това приех човешката си форма отново и се отпуснах в безсъзнание на земята..бях загубила прекалено много кръв...фатално количество-нямам спомени оттогава но помня когато отново се събудих...Беше хладно,сутрешно утро,отворих бавно очи и се огледах-бях в някакво таванско помещение на стара,по моя преценка магьосническа къща принадлежала някога на чистокръван род..и така и беше-това се оказа къщата на семейство Блек..аз лежах на едно мраморно легло...красивата ми бяла дълга рокля бе с кървави петна по нея ..видях на места превързани с бинт,силно затегнат за да спира притока на кръвта рани...опитах да стана но самото движение ме накара да изстена от болка...тогава вратата на стаята се отвори и вътре влезе едно високо момче с черна мантия.Той беше много красив,с остри черти и тъмно кафява коса...а когато ме погледна потръпнах-очите му бяха стъклено сини и много дълбоки,а пръстите на ръцете му бяха изключително дълги...Той дойде и седна на леглото до мен.Не говорше но провери състоянието на всички рани и на пулса ми..развърза бинта и аз с учудване видях че вече нямах рани..дори и белези не личаха..след около 15 минути той ме погледна отново и попита-Как се чувстваш?Аз бях като онемяла...но все пак пророних
-добре,благодарение на теб!Кой си ти?-попитах на свой ред аз.Тогава момчето се умисли за момент и после заговори много спокойно и увлекателно.Разказа ми невероятни неща-Името му беше Виктор и бе полубрат на Волдемор(от един баща но от различни майки) но той не пожелал да тръгне по неговия път,Волдемор го увещавал да му даде много слава и власт...но той не се поддал колкото и умения да имал..всъщност той бил много по-малък от Волдемор(в момента е на 17 значи е бил към 15) но имал по-големи умения и талант както в черните така и във всички изкуства и магии.Заради неподчинението Волдемор го запратил да прекара остатъка от живота си в онази гора заедно с майка му,която той мразел...аз слушах много внимателно-тогава той направил друго сложно заклинение за връзка между гората и иминието Риддъл и се сближил с вълците тъй като той бил зоомаг и се превръщал във вълк.Така се сдружил с тях и живеели на края на гората.Били във вражда с майката на Волдемор затова поделили гората на две части-северна и южна и всъщност в онази вечер именно моята поява последвана от тази на жената довели вълците тук!Студенината била причинена от тъмните мисли на майката на Волдемор...тогава те ме спасили и й отмъстили за неспазването на законите(попринцип те не я нападали колкото и голяма ненавист да изпитвали но след като тя се изправила срещу общите закони те се почувствали застрашени и нямали друг избор) но тя все пак оцеляла ...заради мен и смелостта ми те пощадили нищожния й живот,иии вълците мислели да убият и мен защото нахлувам на тяхна територия дори Виктор бил зад тях но когато видял благородната ми постъпка и разбрал че идвам с мир той наредил да ме пощадят но главатарят настоявал да ме убият и Виктор не можел да се противи защото щял да загуби доверието на цялата глутница...гледал как се бием и когато осъзнал че съм напът да загубя живота си се намесил и убил главатаря и след това той се превърнал в новия водач на глутницата и се погрижил за мен.И след края на историята аз не можех да изразя колко щастлива и благодарна се чувствах-разказах му и моята история и усетих че съм влюбена в него...толкова бях запленена и възхитена от този младеж и никога досега не се бх чувствала така..тогава аз го погледнах и той се усмихна -разбирахме се без думи...след което ме целуна и мога да се закълна че това бе най-хубавата целувка в живота ми и никога няма да я забравя...попитах го как мога да му се отблагодаря и той каза-Тази целувка ми стига...а сега е време да се върнеш към живота си и навярно никога няма да те видя отново...Забелязах в очите му някаква дълбока,добре прикрита скръб...прегърнахме се и след сбогом той ми каза-Винаги ще те помня-Аз му се усмихнах,казах и аз,след което тихо се разплаках,погледнах го за последно а той ми помаха и се магипортирах право в Бобатон и легнах да спя...бях изтощена и имах нужда от почивка а след това ми предстоеше да осмисля случилото се..а как щях да го забравя-това вече незнаех...
(Това момче именно изриува буквата Б в небето..но година след това..ако сте чели историята)

Надявам се да ви хареса...

Беше мрачен есенен ден.Ерика стоеше на прозореца в стаята си и гледаше замечтано навън.Тя обичаше да е тъмно и всичко да вселява ужас у хората.Надяваше се скоро да завали,за да може да се поразходи.Седна на перваза и се облегна на едната страна на прозореца.Подпря главта си назад и се отпусна изцяло.Представи си,че сега баща й ще влезе в стаята и тя отново ще го види.Той вече ще бъде с тях и няма да се разделят.О,толкова много го обичаше.Проклетия Потър.Заради него сега баща й-Луциус беше в затвора.Но тя щеше да отмъсти.Беше се заклела.Изведнъж си представи,че е в министерстовото.Леля й Белатрикс се биеше с някой.По дяволите,това беше Сирису Блек.Изведнъж някой падна в краката й.Беше Хари Потър,дърпащ Невил Лонгботъм.По лицето на Ерика се изписа усмивка.
"Дано умреш мръсник такъв"-помисли тя,като си въобразяваше,че всичко това е истина.Но тогава видя баща си и веднага разбра,че вижда минали моменти.Тогава блесна зелена светлина и всичко изчезна.Всичко свърши.Тя не виждаше баща си.
-Нееееееее-изпищя измъчено тя и още малко щеше да падне през прозреца.
За щастие брат й я улови точно на време.
-Ери,добре ли си?-попита я Драко,като видя пребледнялото лице на сестра си.
-Драко..отново сънувах онзи сън..министерството..татко..леля-прошепна Ерика и силно го прегърна.
Сега той беше нейната опора.
-Искаш ли да излезем да се поразходим?-попита я Драко-Нищо,че навън вали и ще се измокрим.
Ери се усмихна.Тя искаше да се махне от стаята,затова се съгласи.
Двамата слязоха долу в гостната,като преди това извървяха доста.Имението "Малфой"беше огромно и понякога се изморяваха от вървене у дома.
-Мамо,ние излизаме-съобщи Драко на майка им-Нарицса.
-Пазете се деца-помоли Нарицса и ги изпрати с поглед.
Двамата излязпоха и тръгнаха към близката горичка.Черната рокля на Ерика се вееше зад нея и тя приличаше на някой демон.Сега,когато грима й се бе размазал,не беше особено красива,но все пак беше ненадмината по красота.Момичето прокара пръсти през черната си коса и се обърна към брат си.
-Ако не желаеш,не идвай.
-Идвам по свое желание,спокойно-успокои я Малфой
Ерика се усмихна приветливо.Лицето йсе озари от радост.Тя и брат й бяха много близки,затова когато бяха заедно се чувстваха добре.Навлязоха в тъмната част на гората.
-Хайде да поседне-предложи Ерика и двамат седнаха под едно дърво.
Измагьосаха си по една чаша огнено уиски и го изпиха на екс.После още една,и после още една.След няколко часа бяха пияни.
-Драко..отново ме напи..мама ще те убие..-ядоса се Ери и се опита да изправи.
Драко се расмя и също стана.
-Време е да си ходим-каза той-По пътя ще си мислим оправдание.
Двамата се расмяха гръмко.Хубавото е,че и двамата издържаха на алкохол и не залитаха.Изведнъж чуха странни шумове откъм храстите.Объркаха се рязко.От там излезе глутница вълци.
-По дяволите-каза Ери-Кавко ще правим?
Драко скочи на едно дърво и й подаде ръка.Стояха горе няколко минути,но вече беше тъмно,а трябваше да се прибират.
"Защо не съм зоомаг,защо?"-ядоса се Ери на себе си.
Тогава тя усети нещо много странно.Погледна ръцете й,които вече не бяха същите.Бяха лапи.Тя скочи долу водена от инстинка си.За няколко секунди вече беше грациозна тигрица.
"Хайде да ви видим де"-помисли си тя и изръмжа силно.
Сби се един от вълците и успя да го победи,касто почти не го изпокъса.Другите се уплшаиха и избягаха.Тя си пожела отново да стане човек и стана.Беше си същата-с черната си рокля,спусната ти й коса и бялото й лице.
-Ери,какво беше това?-изплаши се Драко,като скчои на земята.
-Аз съм зоомаг,Драко-извика щастливо тя и подскочи,но уискито даде влияние и се строполи на земя.Отново буен смях.
-Хайде да се прибираме!
Двмата се затътриха към вкъщи.Днешното преживяване беше невероятно.Ерика усети как се чувства по-силна от всякога.Беше най-щастливия човек на света.

Същата нощ Аби почука на стаята на сестра си Ерика и скоро тя отвори вратата сънена.Ерика попита какво става и защо сестра й я безпокои в този късен час...в същия момент тя забеляза тревогата по лицето на сестра си с която много си приличаха и двете бяха несравнимо красиви със стройно тяло, бяла кожа,сини очи и дълги спускащи се черни коси..почти като близначки самодето косата на Аби бе по-дълга и тя беше на възрастта на Драко докато Ери беше с близо година по-голяма.Попринцип те се разбираха без думи и познаваха чувствата си.Затова Ери разбра че нещо лошо се е случило и попита-Какво има Аби,какво е станало?! Аби си пое дъх и започна да говори:-Станах,пробудена от внезапна искряща светлина,чух трополене и бързо се измъкнах от леглото...всичко идваше някъде от долния етаж затова се запътих натам и вървях 10 минути докато достигна стаята на Драко...вратата беше открехната и без да се замислям с лошо предчуствие влязох вътре...и разбрах,че Драко го нямаше и на мига забелязах открехнатия прозорец и асоциирах липсата му с него...навярно някой го бе отвлякъл и веднага реших да дойда при теб за да обмислим какво да предприемем...и Аби млъкна и зачака реакцията на Ерика.Тя стана напълно разсънена от леглото и закрачи из стаята..стараеше се да не вдига много шум и да събере мислите си,както правеше и Албена в момента.Изведнъж Ерика наруши приблизително 10 минутната тишина-Аби знаеш ли аз знам кой го е отвлякъл-били са онези вълци,сигурна съм че не бяха хора,искали са да ни отмъстят че бродехме из гората им и сега е момента да ти споделя че съм зоомаг.В този миг Аби потрепна,тя бе сънувала случката с вълците в гората,която преживяха по-рано същия ден брат й и сестра й и възторжено на мига каза-Знаеш ли къде биха могли да са сега?Ерика помисли миг два и отвърна...Имам предположения..-Да вървим какво чакаме..ако навредят на брат ми незнаят какво ще им направя ще ги накарам да проклинат деня в който са се усмелили да проникнат в имението Малфой!
Ерика обмисли казаното и се възпротиви-Но те ще те убият-ти не си зоомаг не можеш да се превръщаш в животно...Аби нетърпеливо я прекъсна и махна с ръка..-Между другото сега е момента да ти споделя че и аз съм зоомаг усмихнато каза тя и погледите им се срещнаха..в този момент сестрите изглеждаха непоколебими и решителни.Набързо облякоха черните си нощни наметала върху роклите и се преобразиха след което скочиха грациозна през отворения прозорец и се приземиха ловко на земята в двора вече като красива черна пантера и внушителна тигрица.Ерика водеше,скоро достигнаха гората и по миризмата се ориентираха към леговището на глутницата и след около 20 минутно бродене из шубраците и гъстите тръни те откриха добре замаскираното леговищи промъкнаха се незабелязано и за тяхно улесниние и облекчение видяха Драко завързан за едно дърво в близост до хралупата в безсъзнание и без да чакат тръгнаха натам..изведнъж от храстите изскочи нощния пазач вълк и..

след него излезе още един,Ери и Аби се спогледаха..те нямаха избор ако не премахнеха стражата навярно никога повече нямаше да видят брат си...тогава с един голям скок пантерата(Аби) се метна върху единия от вълците а пък след секунди тигрицата(Ери) нападна другия-беше ожесточена продължителна битка о в крайна сметка сестрите,навярно водени от силното желание да спасят брат си надделяха и се отърваха с няколко драскотини а изпохапаните вълци скимтейки побягнаха подплашено към горота и се изгубиха.Двете сестри трябваше да действат изключително бързо защото вдигнатият по време на боя сън със сигурност бе пробудил другите вълци,те прехапаха с острите си зъби дебелите въжета,придържащи Драко и Ери,тъй като бе по едра го метна на гърба си и побързаха да се отдалечат..Аби премахваше трудностите по пътя но скоро осъзна че глутницата е подире им и приближава затова каза на Ери да побърза а тя ще изостане..така и сториха докато Ери вървеше нататък през гората Аби прие човешката си форма и извади от джоба си магическата пръчка след което ноправи магия,чието действие се изразяваше в това да направи невидима преграда за вълците,която макар и временно да ги задържи и забави а през това време те да се измъкнат.Когато приключи тя пресметна че имат около 15 минути на разположение и се забърза като скоро настигна сестра си..тя тихо ръмжеше и се превиваше и Аби забеляза че тя е убола лапата си на някакъв трън,който се е забил.Те спряха и прехвърлиха Драко на гърба на Аби а Ери със зъби извади бодила и за щастие те навреме успяха да избяхат преди действието на магията да премине.Когато влязоха в двора на имението се превърнаха отново в момичета и с изненада видяха майка си да стои притихнала на прага.Когато ги видя Нарциса се затича и ги прегърна..-Децата ми,къде бяхте,толкова се притесних!Момичетата разказаха накратко историята си и след чутото Нарциса и Белатрикс(Аби много приличаше на леля си която се славеше като най-красивата магьосница на всички времена и затова понякога даже по-често и нея наричаха Бела)обединиха сили и направиха нерушима магия за да ограничат всякакъв достъп до замъка!След което Нарциса погледна Дрко,който бе дошъл междувременно в съзнание и с усмивка на лице се обърна към тях и каза-Имам добри новини..след един месец пускат баща ви от затвора Азкабан1Тогава двете момичета радостно извикаха и се прегърнаха а Драко попита-А мен няма ли да прегърнете-Тогава двете се усмихнаха клекнаха,помогнаха на Драко да се изправи-целунаха го по двете бузи и дружно под погледите на майка си и леля си си заговориха радостно и се отправиха към двореца да го отпразнуват..стояха будни до 7 сутринта и бяха единодушни че това бе най-вълнуващият ден в живота им и си дадоха сметка колко се обичат и колко много значат един за друг..

Ам..не че ми пречи,ама как така станахме сестри?!

Ами фамилиите ни са еднакви(имам предвид ника ест) и се сетих да използвам че сме сестри за историята...а ако неискаш няма да сме споко,просто се сетих да интересно продължение!

Казах,че не ми пречи.Аз просто се учудих и любопитството ми надделя.

Няма проблем..е вече знаеш Wink

Ами моета история не е кой знае какво. За пръв път се преобразих когато с приятелката ми се разхождахме. Бяхме в мъгълският свят. Все още не бях постъпил тук. Та двамата се разхождахме. Слънцето залязваше и розовия отенък, който оставяше беше великолепен.Тя си беше взела една ябълка и я хрупаше. Двамата си приказвахме. Говорехме си най - различни глупости. Вървяхме часове. В града, в който се намирахме имаше нещо като кът за малчугани. ОТ години никой не ходеше там заради една случка. Някакво дете било убито и след това тръгнали слухове, че е обитавана от зли духове. На нас двамата ни беше любопитно. От много време се канехме да посетим мястото и да се уверим с очите си понеже не вярвахме на слуховете. Предложих й да отидем и тя се съгласи. Когато отидохме на мястото беше пусто. Седнахме на едни пейки, които изкърцаха зловещо щом седнахме. Постояхме така 10 или 15 минути когато на приятелката ми и стана студено и решихме да се връщаме. Бяхме крайно разочаровани. Тъкмо се изправихме за да си ходим когато някакъв мъж изкочи пред нас с уръжи е ръка и ни заплаши. ИСакше пари всичко, което имаме. Тогава страшно се ядосах. Помислих си "ще го науча аз.да можех да го накарам да си припомни вкуса на майчиното мляко" И тогава нещо стана. В следващият момемнт след като си го бях помислил вече имах лапи вместо ръце. Бях се преобразил в едър вълк. Мъжът направо пребледня. Сърцето му слезе в петите. Сигурен съм. Приблиих се ръмжейки, а онзи се разкрещя истерично и побягна колкото сили имаше. Мина известно време от порядъка на минута две и отново бях човек. Не знаех какво да кажа, а приятелката ми беше шокирана. Прибрахме се по домовете си и разказах на нашите за случилото се. Тогава те ми казаха, че съм записан в тук от както съм се родил. Няколко дена по късно получих писмото си.

Ами това е.

Сууупер!