Пейката около езерото

Тук може да седнете да си говорите или просто да починете след изтощитилин ден!

Хърмаяни седна на пейката и изражението и подсказваше,че нещо я мъчи.Но какво ли?Дали ще узнаем някога?Не...Вероятно тя след малко ще стане и ще тръгне на някъде...Ще скрие своята мъка с маска на щастлив човек и никой няма да узнае какво се спотайва в дълбините на душата и,тази толкова добра душа,която страда...
И ето тя тръгва...Но изведнъж се чуха гласове,които я викаха.Когато се обърна,видя своите най-добри приятели Хари и Рон.Тя ги погледна невярващо.
-Не трябваше ли да сте в Хралупата?
И двамата измърмориха нещо неразбираемо,но накрая рязко се откроиха думите:...без теб нямаше да е същото
Лъчезарна усмивка грейна на лицето на Хърмаяни,усмивка на истинско щастие и тя ги прегърна.В този момент тримата разбраха,че истинското приятелство не познава граници и че те са най-щастливите хора на Земята,защото са истински приятели

..

Скоро от далечината се зададе Бела умислена за нещо и с развята мантия се приближаваше!
Скоро тя отиде до ейката свали чантата си седна и се намуси докато вадеше от чантата си дебел прашлясал том!
-Здрасти Габи,как си днес?-попита без настроение Бела!
След което отвори книгата и се зачете като издаваше нещо като гъгрене когато стигнеше до някое сложна магьосническо ими или пък година...слънцето печеше и скоро Бела разбра че няма да може да научи нищо,прибра книгата и се заговори с Габи!

..

Ами нямам настроение нещо...каза небрежно и отнесено Бела!Всъщност това беше така,защото тя беше влюбена и сега човека когото обичаше страшно и липсваше и всичко което правеше бе с нежелание!Попринцип тя правеше всичке с такъв ентусиазъм и настроение и влагаше всичко от себе си но напоследък нещо се беше променило...