Истории с вампири

Тук пишете историите си и личните си изживявания..неопределено дълго можете да пишете!Колкото ви душа иска и сичко каквото се сетите!

Беше преди години. Още не бях постъпил в магьосническо училище. Разхождах се сприятели по Диагонали. Казах им, че искам да отида до къщата на крясъците и че няма да се бавя. Не знам защо поисках да отида там. Нещо ме дърпаше да отида. И така бързо извървях пътя от Трите метли до Къщата. Там естествено нямаше никой. Огледах се още малко и тъкмо се канех да си тръгна, когато усетих някаква остра болка.След това си спомням само че се намирах в къщи, в моето легло. Сещам се, че лежах няколко дни. Не исках да се храня, не исках да пия нищо. Тогава една нощ дойде някакъв мъж. Оказа се че е вампир и иска да се присъединя. Нямах особен избор защото алтернативата, която ми постави не го позволяваше. И така аз станах вампир. Отначало ми беше много трудно, но сега...сега е превъзходно.

ПП:Надявам се, че така става....

От малка не съм от най-послушните.Винаги вършех големи дивотии,в които естествено забърквах и най-редовно сестра ми.Винаги ни наказваха в сиропиталището.След като обаче избягахме от там и не знаехме на къде да поемем.Нямахме приятели извън дома за сираци,нито познати.Никой.Бяхме абсолютно сами.Нощувахме където ни падне,ядехме какво то успеем да откраднем или ако някой се смилеше над нас и ни дадеше нещо за ядене.Дрехите ни бяха единствено тези,които бяха на гърбовете ни.
Една вечер както спяхме до покрайнините на едно село,усетих нечие присъствие.Обърнах се и я видях.Когато ме погледна в очите,нейните станаха електриковосини.След това се обърна и изчезна в гората.Реших да я последвам и затова събудих сестра си,за да не я оставям сама.Преобразих се в пантера,а Тру се покачи на гърба ми и така тръгнахме след нея.Не беше човек,в това бях сигурна-незнайно защо.Може би,защото не усещах нито едно живо същество наоколо освен момичето на гърба ми.Не знаех и може би не исках и да разбера докато не я настигна.Бяхме влезели толкова на дълбоко в гората,че луната не се виждаше и навсякъде бе пълен мрак.Не можехме да се върнем,но не можехме и да продължим,защото не знаехме на къде да вървим,за да излезем.В този момент към нас се зададе групичка върколаци."Ами сега...Какво ще правим сега?Защо ми трябваше да тръгвам след нея?Защо взех и сестра си?"Но колкото и да се упреквах това не спираше върколаците да ги приближат.Изчаках сестра ми да слезе от мен и изръмжах срещу тях,но те не се спряха.Дори напротив един от ме хвана и ме метна в едно дърво,а другите обградиха сестра ми.Не можех да стана, защото от удара главата ми бе пукната.Трансфигурирах се отново в човек,но това беше грешка,защото се оказа,че и лявата ми ръка е счупена,а като пантера не лежах на нея и не усещах болката,която сега ме раздираше от вътре заедно със спомените,които нахлуваха в главата ми.Спомени свързани с приятелите ми,сестра ми,възпитателките ми.Целия ми до сегашен живот минаваше пред очите ми в очакване на смъртта.Тъжеше ми най-много,че тази моя импулсивност сега щеше да струва и живота на сестра ми.Но се успокоявах с мисълта,че пак ще сме заедно.Върколаците се бяха разделили и сега част от тях идваха към мен,а другата част се приближаваха бавно към Тру.Тогава се появи жената,заради която бяхме в гората по това време.Върколаците веднага се насочиха към нея забравяйки за нас.Тя се справи с тях много бързо като започна да стреля по тях със сребърни куршуми.Усещайки,че е в безопастност Тру стана и дойде при мен.Виждайки раните ми се уплаши.
-Хайде,Кармен.Стани и кажи,че нищо ти няма.Че няма да ме изоставиш.-по бузитеи се стичаха сълзи.Само се усмихнах и явно съм припаднала,защото когато се съвзех бях в красиво легло.
-Има ли някой тук?Тру,къде си?-помъчих се да стана и не знайно защо тва стана много лесно и нищо не ме болеше.Освен главата.Имах чувството,че ще се пръсне.
-Това е лек дефект на ухапването от вампир,но след 2-3 дена ще ти мина.-от тъмната част на стаята,която не бе огрявана от свеща на нощното шкафче излезе жената,която бях преследвала.
-Ухапване от вампир?За какво говориш?Нима съм вампир?Но...
-Не се безпокой.Ти си наполовина все още човек,наполовина си вампир.Но май си нещо повече от човек!Имаш сили и силни сетива,които другите хора нямат.
-Естествено е след като съм вампир.
-Не,от преди това.Но може би ще разбереш по-късно.Трябва да вървя.
-Поне ми кажи на кого дължа живота си и този на сестра ми.Не си я направила и нея вампир,нали?
-Не,не съм.Направих теб,защото умираше по моя вина.Името ми е Селена.И преди да си кажем довиждане искам да ти кажа едно последно нещо.Не се страхувай нито от светлината,нито от коловете и кръстовете.Ти си почти непобедима,защото не знам какво би те убило щом тези неща не действат.-с тези думи тя излезе и ме остави сама с мислите ми.
П.П.малко дълго стана,но тъкмо повече да четете

Всичко започна в един вледеняващ зимен ден...навън духаше силен вятър и повличаше след себе си всичко наоколо.А аз стоях вкъщи пред топлата камина и пишех..какво пишех ли..съчинение за върколаци и вампири,което ни изискваха по Древна история.Бях се загледала през прозорца някъде в безкрая от танцуващи снежинки и някаква хлад и жажда за приключения ме обземаше..Мислех си"Що за глупости...вампирите още съществуват има доказателства..ако трябва аз ще намеря докзателства."И така с поглед зареян в необятните ширини до градината пред нас аз мислех дълго по темата и се чудех как да се противопоставя на общоприетата хипотеза за тези невероятни същества-вампирите.Улисана в размисли и в собствени догадки,на които вероятно никой нямаше да обърне внимание,аз потънах в сън...сънувах,но ми се струваше толкова реално сякаш става наистина.
Отворих очи сред страхотна градина с изобилие от черни и червени рози...беше тъмно и въздухът беше влажен,но странно защо наоколо беше топло..полежах известно време така и чаках,защото клепачите ми се притваряха сами и натежаваха но накрая с всички усилия,на които бях способна се повдигнах лего и започнах да оглеждам наоколо-имах чувството че нещо не е наред но не ме беше страх.На пъръв поглед всичко изглеждаше нормално..наоколо се стелеше мъгла и не се различаваше нищо освен безпределна градина пълна с великолепни,бодливи рози но аз не отмествах погледа си зареян нейде из безкрая и..след известно време различих в тъмата очертанията на грамаден островърх замък.Той привлече вниманието ми и нещо ме привлече да тръгна натам.Вървях дълго но накрая достигнах замъка-оказа се наистина много голям и..учудващо запустял..доближих се до портала и се загледах в заличена от времето сребърна табела и с изненада открих,че там бяха изписани фамилиите на Лестранж,Донахю и..Блек.Когато стигнах до Блек се изумих и добих сериозно изражение..този замък бе принадлежал на дедите ми..но защо,защо го бяха изоставили..та той бе толкова прекрасен!
Бутнах портата и тя се оказа отключена и незнайно защо в мен се породи чувството че някой ме очаква тук..наострих слух но нищо не се чуваше освен свистенето на вятъра.Преминах през двора и когато стигнах до входната желязна порта на двореца с почуда открих,че и тя е отворена..не нещо не беше наред,но макар да бе зловещо аз изгарях от нетърпение да го разгадая и въпроса който си задавах бе6Ккаво е общото,къде е връзката между дедите ми и това великолепно място и защо никой,нищо не ми е споменал.."Оставих въпроса без отговор и влязох,първоначално пълен мрак,сякаш съм в подземие непоносим студ а после из въздуха се разнесе миризма на канела и някъде светна свещ!Тук има някой...помислих си ,и скоро внезапното Love me на Моранди потвърди предположенията ми..светлината на свещтта се усили и за миг имах чувството че ще изпищя..по стената висяха черепи и мъртви змии..в същия момент белязаната на кръста ми сребристо-черна змия започна да излъчва топлина и сребърно сияние..болеше ме но се държах,нямаше да се откажа сега..точно сега..трябваше да разбера и бях сам сама срещу фантазията си.Но още преди да направя крачка,чух силно хлопване на нещо тежко-обърнах се и видях че желязната грамадна порта се бе затворила..сама!Не се учудих но може би за първи път в живота си почувствах нещо като усещане за безисходица..Само след миг се изкачвах по мраморни вити стълби,които вероятно щяха да ме отведът там,откъдето се носеше хубавата музика..Понечих да отворя и тази врата но този път се оказа заключена..не чака дълго скоро друг отвори вратата.При вида на този тъмен силует аз усетих някакво смътно чувство за подчинение и власт...в същия момент силуетът свали качулката си-леля ми Белатрикс!"Лельо ти?!?Но какво?4Тя сложи пръст пред устните си и каза-По добре ми последвай и забрави за случилото си,нправи своя избор..и продължи по коридора като сви надясно..аз останах за момент а обмисля и тръгнах след нея но беше невъзможно да я намеря и последвам..след завоя в дясно имаше седемнадесет разклонения посмъртно нямаше да успея да се ориентирам...останах сама и не ми оставаше друго,освен да вляза в стаята чиято вратасега стоеше приветливо открехната и излъчваше топлина..Влязох.Няма да разказвам какво видях там за да не предизвикам кошмари у вас но определено беше нещо невиждано до този момент от мен..ще наблегна на факта,че стъпвах в езеро от кръв а отстрани на тясната кръгла стая бяха насядали около двайсетина хора-както се досетих-вампири!На една малка маса имаше кристални обли чаши с течност,подозрително приличаща на кръв,не не тя беше кръв и нямаше спор в това защото зад вратата лежеше труп на някакъв мъж...
Опитвах се да не издавам чувствата си,чувствах се уплашена..едва сега разбирах значеието на това непонятно за мен чувство...и мен ли щяха да убият?Забравих да разсъждавам и заоглеждах трескаво и с почитание лицата и когато се спрях на последното не можах да повървам...Виктор,същия Виктор,който веднъж вече спаси живото ми и,който смея да твърдя открадна сърцето ми...успокоих се и зачаках.Те се погледаха и една жена тръгна към мен и чух Виктор да вика"Не я наранявайте,не я наранявайте" но двама силни въмпири го държаха.Усещах,че нямам шанс да живея,затворих очи и миг по-късно усетих толкова непоносима борка,каквато никога преди дори не бях подозирала,че е възможно да усетя..след това загубих съзнание.Събудих се отново в същата градина и не вярвах че е истина..жива съм...огледах се и забелязах,че лежах на мека възглавниц насред преплетените стебла на розите..ръцете ми бяха покрити с драскотини..и когато погледа ми обходи снежно бялата ми дълга рокля с дантели забелязах кръв,а убола съм се на тръните-така си казах първоначално,но при напэна да стана от краста и от врата ми бликнаха струи алена кръв...много болеше и се чувствах отпаднала и видях как към мен се приближаваше Виктор с черно наметало, много блед и намръщен.Когато ме видя той се затича и след секунди клекна до мен"Не бива да помръдваш,не виждаш ли че губиш много кръв4в отговор аз замълчах.Той се хвата за тлавата и започна да се обвинява..аз не успях,този път не успях да те спася..съжалвам,сигурно ме мразиш и той затвори очи а аз хванах ръката му и той отново вдигна поглед"Обичам те Вик,не бива да го забравяш4И го целунах."Мола те кажи ми какво се случи"Тй ми разказа всичко,което вече споделих с вас и това,което не помних как Евира ме ухапала и след тва той ме ивел тук и когато попитах как от уютния ми дом се озовах тук той каза,чрез белега на кръста ти..не си ли си задавала въпроса за какво е!Той е връзка между магьосническия свят и кралството на вампирите-като под кралство не си представяй този дворец-той е само нещо като гостна иначе кралството е необятно..достатъчно е било въображението ти за да те доведе тук и аз станах вампир но това е дърлга история и друг път ще ти я разкажа..пред теб е един значителен избор и той може да промени живота ти.Става въпрос за следното-когато те ухапа ,Евира нямаше за цел да те направи една от нас,тя целше да те убие..но захапката не беше достатъчно дълбока а и аз се метнах върху нея и тя неможа да те доубие.Така проблемът е следния..ако скоро не пиеш от нейната кръв ще умреш(заразеният трябва да пие от кръвта на ухапалият го вампир за да стане пълноценен инече умира,заразен от антигените и антителата на дадения вампир).Тя пасави ултиматм каза,че ако се съгласиш да си и магьосница и вампир,което ще предполага че няма да се изисква от теб да пиеш често кръв само когато усетиш някаква отпадналост и ще живееш както преди само дето ще си по-силна и с по-развити инстинкти и двойно по-хубава.Ако се съгласиш тя ще ти даде нужното количество кръв от своята и ще се оправиш за броени минути!Ако ли не..не мога да го кажа..ще умреш!
Тогава аз избрах да продъпжа да живея и скоро,както ми беше обещал Виктор се въстанових и продължих живота си като вампир!

Ето и моя принос!
Справяте се чудесно много интересни историйки!

Кармен седеше в замъка на баща си и гледаше дъжда.Чу когато Тру бе влязла в стаята,но не откъсна поглед от прозореца.
-Селена те търси.Каза,че е спешно.-момичето не се страхуваше от вампира,защото двете много добре се разбираха.По се страхуваше за сестра си с тези нейни меланхолични и атипатични към всичко и всички настроения.Единствения човек към кого сестра и проявяваше интерес това бе самата Тру.Откакто Кармен бе вампир много често седеше някъде и изглеждаше така все едно не е тук,а на милиони години от тук.Всъщност момичето с красива кестенява като кората на дъб коса не беше далеч от истината.Сестра и се потапяше в спомените на създателката си.Спомени от преди хиляди години.От тях научаваше много неща за света на вампирите и върколаците.Научи за Луциан,за Маркъс,за войната или по-точно бившата,между вампири и върколаци,за Майкъл и за много други същества и събития.От онзи ден когато я превърна във вампир Селена беше идвала,но за малко и повече приказваше със сестра и отколкото със самата нея.
-Ей сега ще сляза.-каза момичето след като се поосъзна и се отърси от мислите си.Знаеше,че Селена е разтревожена,усещаше го,по мирисваше го,но не можа да разбере защо.За това реши да слезе и да провери.Стана от мястото си до перваза на прозореца,оправи си черната свободно спускаща се надолу рокля и бавно се отправи към стаята където вече бяха Тру и Селена.
-Здравей,Селена.Искаш ли нещо за пиене?
-Не благодаря,Кармен.Тук съм,както казвах и на сестра ти,защото имам много голяма нужда от помоща ти.Откакто върколаците се усмириха имаме друг проблем-..
-По дивите и вилнеещи вампири,защото сега си решила да опазиш света на хората от демоните и тем подобни.Знам.Ти си ми предала част от спомените си.
-И ти си се вглъбила в тях и си разбраал абсолютно всичко,което аз знам.
-Да,освен една част.Тази,която смяташ да ми кажеш сега.-Кармен седеше на едно от креслото с подвити крака и внимателно наблюдаваше жената пред нея,която рязко стана.
-Живяла съм повече от 4 хиляди години,Кам,но такава жестокост и такъв садизъм не бях виждала в нито един вампир дори.Но нека да започна от начало.Преди 240 години един вампирите ни беше отишъл да "вечеря".Името и е Дарла.Тя бе приказно красива особено с роклята с кринолин и прибраната накъдрена коса.на една от алеите видяла някакъв пияница.Първоначално решила даже да ен се занимава с него,но след това решила да му изпие кръвта.Когато обаче се доближила до него просто се влюбила в него.Бил невероятно красив.Имал красива черно-кестенява коса и ангелско лице.Влюбила се в него от пръв поглед.За това и го направила вампир.Докато бяха заедно тя го контролираше,но сега не са и той свърши страшно много поразии,а аз не мога да ги спра.Прекалено силен е за мен,но ти...ти си различна.Силна,умна,магьосница и би могла да се справиш с него.-Селена погледна момичето с голяма молба в погледа,но младата вампирка отново бе станала и се бе загледала в прозореца.-Кар...
-Съгласна съм.-през цялото време обмисляше нещата.Точно дъжда и помагаше да мисли по-добре и по-концентрирано.-Кажи ми къде е и аз ще се справя с него.
-Единственото,което зная е,че е бил в Манхатън.От там нататък не знам нищо.
-Аз ще разбера.-момичето прие сериозно и решително изражение.Излезе от стаята като остави Тру и Селена да си приказват за държанието и.Качи се в стаята си и се преоблече.Облече дънки,потниче с гол гръб,метна едно кожено яке на едното си рамо,а на другото сака с оръжията и излезе от стаята.Бавно слезе по стълбите,остави якето и сака до входната врата и се върна в стаята.
-Е,аз заминавам веднага.Селена беше ми приятно да се видим.Тру,внимавай и се грижи за себе си.Ако искаш Селена ще остане при теб.
-Не,няма нужда не се тревожи.Ще се оправя.-обади се сестричката и.-Но ти се пази много.
-Спокойно,не се тревожи за мен.Чао за сега.Скоро ще се върна.(следва продължение....)

Кармен!Извека Бела в този момент,Кармен трябва да поговорим,имам информация за теб!
Кармен отвори вретата и Албена веднга започна да говори.-Днес се видях с Вик,говорихме,вампирът,който тйрсите..знам къде е..той е..той е...най-добрият приятел на Виктор,но е решил да се доказва пред него,защото знае,че не притежава възможностите на Виктр но притежава несравнима жестокост..трябва да побързаме.Вик ми сподели,че вече е убил две момичета..Кармен нека дойда с теб,ще съм от полза?

-Не,Бела,предпочитам да се справя с това сама.-Албена Лестранж винаги е била една от най-добрите и приятелки,но в момента Кармен искаше да е сама и най-сетне да се захване с нещо,което да отнеме мислите и от миналото на Селена.-Благодаря все пак за предложението,но така ще е по-добре,Абс.-Двете момичета се прегърнаха и се сбогуваха.Русокосото момиче взе сака и якето си и излезе.Мина по моста,който свързваше имението с останалия свят и се магопортира в Манхтън.Реши,че трябва да започне от там.Започна да разглежда улиците,сградите и всичко около нея.Измина няколко метра когато чу писък от една от тъмните улички.Метна дръжките на сака през рамо и забърза на там.Влизайки в уличката видя някаква жена с гарваново черна коса,която беше с гръб към Кармен,но не беше трудно да се разбере що за същество е.
-Пусни я,вампире.-Чернокосата жена се обърна към момичето и се разсмя.
-Или какво?не мислиш ли,че си прекалено нагла,момиченце?
-Не,не мисля,че съм нагла изобщо,а сега я пусни или...-тя изомагьоса кол.-...ще те пратя в Ада.-Вампира пусна жертвата си,която само това чакаше и избяга.-Хей,видя ли не беше трудно.
-Дам,но след като мога да получа убийца за вечеря защо да се хабя с една смъртна и немощна жена.
-Айде пак.Явно няма да се разберем лесно с теб,а?-момичето остави сака на земята и направи знак с ръка на вампира на нападне щом иска.Жената не изчака втора покана.Двете се сбиха много жестоко.Накрая на Кармен и писна и използвайки само ума си я заби в стената.-Та,тъй като вече си в доста неудобна позиция били ме снабдила с малко информация?Като например къде мога да открия Дарла?
-Зад теб.-чу се някакъв женски глас.Младата вампирка се обърна,но веднага клекна,защото някой се опита да и забие юмрук в лицето.Хвана ръката на мъжа,който се бе усмелил да и посегне,като не пускаше чернокосата от магическата хватка около нея и я изви зад гърба му.-Май не си никак слаба.Коя си ти?
-Това няма значение.Дай ми информация за бившия ти приятел.-Физиономията на Дарла се смени моментално-от нахакана и уверена,тя стана умолителна и учудена.
-Нима Селена наистина смята,че знам?Да,вярно е,че Ангелус върши много убийства,но до мен не достига тази информация.Всички вампири смятат,че е по-добре да знае целия свят за тях и за това застанаха на негова страна.А тези,които сме на страната на Селена и Майкъл ни презират и нищо не ни казват.Но все пак мисля,че знам къде е.Пробвай в Сънидейл-Гърлото на Ада е там,така че...
-Ясно.Благодаря за информацията.-Кармен пусна мъжа и жената и тръгна да се магипортирва,когато Дарла се обади пак.
-Защо тя мисли,че ще се справиш,след като тя самата не се справи?Да не би ти да си...-Момичето се усмихан от много време на сам и кимна.
-Да,аз съм Единствената.Вампир,убийца и магьосница-това съм аз.Е,беше ми приятно.-Тя се обърна и се магипортира,но вече изгряваше слънцето,така че предпочете да си наеме стая в някой хотел и малко да поспи,а после да разгледа града....

Албена от дни насам не можеше да спи..чудеше се как изобщо бе отстъпила пред Кармен и я бе пуснала сама...
Тя познаваше Селена и Майкъл и много ги уважаваше а и преди си падаше по него,преди да срещни Виктор.Тя имаше опит с убиването на вампири,макар да не беше професионална убийца,защото това не й доставяше удоволствие,също така притежаваше велики умения и енергия."Трябваше да ида с нея,трябваше..какво ми стана..."
Бела погледна часовника си и видя,че наближава изгрев слънце."Точно така.."помисли си тя и ловко стана от леглото и започна да се облича.Като разсъждаваше.Извади от гардероба си прекрасен черен латексов костюм и го облече,пусна дългите си коси и се среса..блясака на гарвановата й коса се преливаше с косюма и и тя изглеждаше невъобразимо добре!
"Точно това ще направя,ще тръгна натам,където ме опъти Вик и няма да съобщавам на Кармен,че съм в готовност,ще наблюдавам отстрани и ще отстранявам пречките...знам,че ще се справя"Момичето доби сериозно изражение,напрегна ума си и измагьоса прекрасен и остър сребърен кол след което отвори едно от чекмеджетата под леглото си и извади оттам пистолета си като взе за всики случай още един резервен пълнител със 100 патротна..Ни й остваше нищо и тя се магипортира малко по на юг от Манхатън,точно в покрайнините на някакво селце със събуретини.Беше решила да огледа и да си намери скривалище а после да действа..

Вече 3 часа Кармен обикаляше града след като хубаво си бе поспала,но никъде не видя и един признак,че тук върлува най-жестокия вампир.Всички бяха мили,гостоприемни,усмихнати и кафенетата бяха пълни нищо,че беше вече 7 часа вечерта и се стъмваше.Тя много се учуди на този факт.Бе успяла да обиколо града,който не беше много голям,така че беше лесно да запомни почти всички сгради и места,където можеше да се скатае някой вампир.Най-голямо внимание обърна обаче на старинната къща в края на града.От местните разбра,че от години не е обитавана от никого,но често на около се навъртали много сранни хора.на нея и стана ясно,че явно се замисля нещо голямо и за това и в града беше такова затишие.Затишие пред буря.Върна се в хотела след обиколката на града и си взе част от нещата в сака.Взе два пистолета с куршуми специално за вампири,колове и арбалет.Изчака още малко да се стъмни и излезе на лов.
След като излезе се запъти право към онази къща.По пътя обаче мина покрай болницата и видя нещо много странно според нея.Лекарите никога не идваха да вземат кръвните банки,а тук точно това ставаше.Тя се учуди и за това остана скрита,но с идеална видимост за стреляне в случай,че се окаже това,което си мислеше.Оказа се,че е права.Лекарите бяха вампири за това в момента,в който решиха да се изпарят заедно с кръвта получиха по една дървена стрела в сърцата.Кармен отиде до фризерната кутия с кръвта,взея и я занеси до вратата.След това продължи към къщата.Не знаеше дали анистина има демони там,но тя предпочете да провери.
Когато стигна се огледа.Нямаше никой.Влезе съвсем тихо и внимателно,но никой не се забелязваше.Къщата изглеждаше все едно не е обитавана,но си личаха стъпки и следи от трупове,което показваше,че все пак има някой тук и той не е жив.Хвана по-здраво арбалета и тръгна към вътрешността.Почти стигна средата когато видя два вампира.За щастие те не я видяха.
-Господаря ще се завърне много скоро и всичко ще е по старому.Той ще върне и Ангелус.-говорейки си те отминаха.Кармен седеше втрещена."Какво значи да върнат Ангелус?Да не би да е мъртъв?И кой по дяволите е господаря им?"На мига взе решение и прие вампирската си форма.Покри се с една черна мантия,която мярна и последва вампирите.Те минаха през една врата и тръгнаха по някакви стълби надолу.Когато момичето слезе по стълбите и повървя малко по един коридор пред нея се откри невероятна гледка.Беше в някаква пещера.Навсякъде бе осеяно със свещи,а около 60 вампира се бяха поклонили пред един олтар по средата на пещерата,а други вампири вливаха нещо като кръв в него.В една клетка близо до олтара тя видя вампир,който беше невероятно красив и съвпадаше с описанието на Селена.Тя не можеше да помръдне.Той също бе вперил поглед в нея.Изведнъж всички замълчаха и настана гробна тишина.Един много едър "немъртъв" отиде до олтара и започна да изрича някакви думи на латински.На нея и стана ясно,че това е някакво заклинание,което определено нямаше да доведе до нищо добро.Тя прецени,че не може да се справи с всички вампири за това отиде близо до затворника и го заговори.
-Какво става тук?Какво правят?-той я погледна леко учудено.
-Явно си скорошна.Призовават Господаря да се завърне от отвъдното или в неговия случай от Ада.-Тя се замисли какво да прави.Да ги нападне беше невъзможно.Те бяха много повече от нея.Ако обаче освободеше вампира,който се вглеждаше внимателно в нея в момента можеше да ги магипортира и той да и разкаже за какво става на въпрос.Пък и после можеше да се върне с компания.взе решението моментално.Само с поглед и ум стопи ключалката,след което хвана мъжа и докато другите се осъзнаят ги магипортира близо до една църква.
-Хайде влизай.Бързо.-Двамата влязоха вътре и седнаха на една от пейките.-Май не бяха много доволни от факта,че те измъкнах.
-Мда,определено.Благодаря ти.Не знам как бих ти се издължил.Между другото аз съм Ейнджъл или Ангелус,което си харесаш.
-Мисля,че Ейнджъл ти отва повече,но сега не е време за това.Кой е Господаря?Или какво по-точно?Защо беше в онази клетка?-Кармен седна на една страна като подви единия си крак и го погледна с очакване...

Само след секунда близо до тя се магипортира чернокоса красавица,която водеше до себе си удивително красив мъж..Това беше Албена.Кармен не я бе забелязала в помещението с вампирите но истината бе,че тя беше там и то в голяма близост,само че качулката над очите й не даваше възможност да бъде разпозната.
Беше станало следното..вчера,когато тя търсеше скривалище в селцето случайно се бе натънала на два вампира и се бе превърнала и тя във вамп.Тръгнала с тях,като ги разпитвала какво става с господаря им.Те й разказали всичко и споменали,че в старата къща в Манхатън ще има събиране и ще призовът и възродят господаря отново..Бела само това и чакала.Убила двамата вампира и се магипортирала в близост до къщата в Манхатън,отишла на събирането и съзряла Кармен.А там именн срещнала прекрасния мъж,който водела със себе си,и чието име било Гейбриъл.
Сега Албена вървеше устремено към двамата си приятели и по пътя каза-Кармен,не ме ли опзна?
-Русото момиче се стресна и свали арбалета.Водя ти един стар познайник,който може да ни даде повече информация за господаря и делата му.
Бела видя упрек в изражението на Кармен
-Да знам,знам,че ми каза да не се меся..но ти си ми приятелка,как мислиш че ще те оставя само..а и аз имам някои сметки за уреждане...но това е дълга история и не й е времето сега...

/Бела,действието се развива в Сънидейл. /
-Добре,добре.Е,хайде,Ейнджъл разкажи ми за господаря.-Кармен пак се обърна към мъжа,който беше спасила.
-Преди 3-4 месеца едни цигани ми върнаха душата със старо египетско заклинание.Когато осъзнах какво съм правил толкова години едва не откачих.Реших да поправя стореното.Но последователите на Ангелус...Предпочитам да говоря за вампирското си време като за някой друг,нали може?-той погледна момичетата и мъжа и те кимнаха.-Та,последователите на Ангелус не бяха много доволни от това и решиха да не го допуснат.Ангелус явно е искал да върне един много стар вампир наричан Господаря.Господаря е бил много силен,но не достатъчно,за да напусне обежището си и да отвори Гърлото на Ада.Точно когато е събрал сили да развали магията,която му пречела имало земетресение и той бил затиснат и убит.Сега последователите на Ангелус са решили да го върнат.След като ми върнаха душата и аз се промених,те решиха,че Господаря може да ме "поправи" както се изразяват те.-той се спря,за да си поеме дъх.
-Значи сега ще трябва да ги спрем да не възкресят Господаря.-въздъхна Кармен.-Супер!От мисия да отърва света от теб се стигна да ми помагаш да отърва света от друго зло.Бела,ще трябва да действаме на....ами май още сега,а те двамата ще трябва да останат тук,защото изгря слънцето.Хайде да тръгваме.-Кармен стана и тръгна към входа когато Ейнджъл я хвана за ръката и я спря.
-По-добре кажи и на Селена.Трябва да събереш колкото се може повече хора.Няма да можете...
-Спокойно ще се справим.Ние сме много по-силни от когото и да е,таак че сега не се безпокой за нас,а за теб.-незнайно защо тя не можеше,а и не искаше да откъсне очи от него.Нито искаше той да я пусне.В очите му се четеше същото.-Трябва да тръгвам.
-Знам.
-Но за тази цел трябва ад ме пуснеш.
-Знам.
-Ами...
-Но не искам.-Те седяха по средата на църквата и се гледаха докато накрая...

-Ейнджъл,пусни я!Боя се че нямате избор.
Докато двамата се гледаха и не можеха да се разделят Бела наблюдаваше хоризонта и видя,че малко по-далеч се забелязваха няколко качулати силуета.
-Кармен виж,ето ги.Отправят се нанякъде,ако сега не ги последваме ще изгубим следата.
-Гейб,обърна се брюнетката към мъжа до нея.Намери Виктор..аа кажи му,че имам план и ще се свържа по-късно с него--също така да не се притеснява.С Ейнджъл стойте тук и не се месете,при проблем ще направя едно мощно заклинание,което ще позволи непрекъснат контакт между нас,ще се свързваме с вас през час по телепатия и ще докладваме,а сега да вървим..момичето грабна арбалета,пъхна пистолетите в кобура на кръста си и каза
-Да тръгваме Кармен!Идваш ли?

-Мхм.-Но хич не и се искаше мъжа да я пусне.Накрая те се разделиха и момичето тръгна след приятелката си.-Но акк така са се престрашили да излязат на слънце?Само аз,ти и Селена можем.Какво ли са замислили?
-Каквото и да е не ми харесва.-заяви Бела когато те двете излязоха.Тръгнаха след двата вампира.../Бела,продължи ти,защото не мога да разбера какво точно си намислила /

Виж,те сигурно са приели човешкия си облик,едва ли са тръгнали така..но факта че носят тези раници и качулките не оставя съмнение,че са вампири..змаскирали са се..отиват към мястото на което е господарят им,предполагам днес ще се състои пробуждането и затова вампири от цялата страна се стичат в онази посока.Ние трябва само да се маскираме и да вървим на известно разстояние зад тях и така ще се озовем на точното място в точния момент!
Сещаш ли се?Но нека и ние се маскираме като по-обикновенно че ако се усъмнят и ни нападнат само ще ни забавят и ще отежнят положението!

Ето една от най - кратките истории!

Когато бях на 14години излизах с едно момче.Името му бе Лестат.Много го харесвах.Вечерта бяхме неразделни.За жалост една вечер разбрах какъв е.Той бе френски благородник.Създателя му Мариус го бе оставил да научи сам своя последен урок - вечността е самота.
Е, нея вечер той избяга.
След 2 месеца аз го намерих.Беше се върнал в стария си дом.Тогава беше подивял и не бе пил от доста време кръв.Той ме ухапа, но не достатъчно и не ме направи чист въмпир, а нещо по между на чудовище и човек.

-Съгласна.-двете момичета изомагьосаха мантии и се загърнаха с тях.Тръгнаха след вампирите и от време на време чуваха някоя и друга част от разговора им.
-Трябва да вземем и занесем на Господаря чашата,за да извършат Жетвата.
-Да трябва да внимаваме,че след бягството на Ангелус той е побяснал до немай къде.
-Дали след като върнем Ангелус и Дарла ще се върне при нас.
-Ти пък не разбрали,че тя не иска да е с теб.
-Горя от нетърпение да мине Жетвата по-бързо и да завладеем света.
-И аз така.
-А аз си помислих,че горят заради слънцето.-прошепна Кармен на Бела.Те се засмяха тихичко и продължиха.
Стигнаха до някаква запустяла фабрика.Влязоха вътре като все още се представяха за едни от тях,но веднага щом влязоха,махнаха качулките и се скриха.Макар че вампирите не ги виждаха те имаха идеална видимост към мястото където бяха застанали.
-Добре дошли в нашия дом!-показаха се мъж и жена.Той беше рус,а тя брюнетка.-Аз съм Кървавия Уилям или накратко Спайк,а това е моята великолепна приятелка Друзила.Защо първо не се почерпим,а след това ще поговорим по работа?
Вампирите се съгласиха и всички ансядаха на някакво подобие на желязна маса.

Кармен и Бела не сваляха погед от тях и ивнимаваха.На масата имаше множество часи..без съмнение пълни с човешка кръв.
Нямаха време да чакат групата вампири да си пийват затова решиха да действат.
Бела посочи на Кармен един тесен коридор в дъноо на залата..
-Явно по него се стига до покоите на Гсподаря-предположи Бела.Как ще стигнем до там?

-Не,не е това!Това е някаква фабрика,а те бяха в пещера.Предполагам,че е там,а не тук.Но се чудя какво търсят тук.Споменаха някаква чаша,но за какво им е?-Кармен сбръчка вежди.-И защо никога не сме чували за Спайк и Друзила?

Дам..хиляди въпроси и нито един отговор..изрече Бела