Нощни разходки

Беше нощ...Кийра неможа да заспи затова се измъкна от леглото си и тръгна към Забранената гора.Тя влезе навътре в гората и седна на един пън загледа се в зведите "или поне това което се виждаше от тях"помисли си тя защото времето беше доста облачно...изведнъж саваля дъжд "О,по дяволите"Тя се затича към замъка но изведнъж пред нея изкочи някой-Кой си ти?

-Хей,Кийра,спокойно.Аз съм Кармен.Какво ти е?Добре ли си?-Бледорусото момиче тъкмо се беше запътило към мястото,където имаше среща с гаджето си,когато я видя.-Ккаво правиш тук?

О нищо особено разхождах се.А ти защо си тук?

Разговора на двете беше прекъснат от Албена,която се появи мокра до мозъка на костите си и устните и бяха обагрени от прясна кръв.За нея срещата бе не по-малко изненадваща.-Здрасти,какво ви води насам в това време,не трябва ли да сте по леглата,каза иронично Бела и се засмя.Тя знаеше че тя най-малко можеше да пита това така че замълча.

Здрасти, Албена защо цялата уста е в кръв за бога...!?

-Амм..аз съм вампир,ако езнаехте,трябва поне веднъж в месеца да се храня като хората ухили се Бела.Не шегувам се не съм задължена да пия кръв росто имах сметки за разчистване с Панси Пъркинсън.
(за повече инфо прочетете в историите с вампири)
-А сега е ваш ред?Какво ви води насам приятелки..а Киийра викай ми Аби,Абс,Алби или Бела,нека не сме толкова формални отново чаровно се усмихна чернокосото момиче.

Аз просто неможах да заспя и реших да се поразходя...
ПП.какво да ти викам бени

-Разбирам,разхождате се просто.
ПП.Викай ми на галено а не с цялото име както искаш просто Албена ме наричат,когато говорим много сериозно или когато се разправям с някой така че предпочетам нещо по-мекичко.Иначе името много си ми харесва..

Ей супер отърваме от разправяне с оная .....!Аз тъкмо се бях запътила към гаджето си когато видях Кийра и така.Ох,като каза кръв Ейнжъл ще ме убие,че още не съм пила за тоя месец.-Кармен се ухили така все едно туко що беше свършила някоя глупост.

Хехе,така си е,контрола на гаджетат е велико нещо!
Е то и аз не съм,при което Бела избърса устните си,поне не качествено.
Онази пача ми държи сметка и си мисли,че може да се ми се отваря..представи си физиономията й когато видя зъбите ми...ммм че приятна изненада..боже чудя се какво ли прави Вик..

Е аз ви оставям.Приятно пиене на кръв.-извика изведнъж Кийра превърна се във вълк и изчезна между дърветата.

-Опа май я уплашиме,макар че не ми се вярва особено.Кийра не се плаши лесно.Какво ли е станоло?-Кармен беше много озадачена.Погледна към Бела и видя,че и нейното изражение издаваше същото.-Дали да не я последваме?-тихо предложи русокоската.

Кийра тичаше тичаше "Боже не знаех че Аби е вампир.Но това е най малката ми грижа сега"Тя стигна до едно полянка която беше окъпана с лунна светлина...

Неочаквано зад нея се появи грациозна черна пантера...Кийра,какво стана,съжаляваме ако сме те уплашили,нали знаеш,че на теб и приятелите ни никога няма да посегнем...пък и това не е по нашежелание!

О спокойно не се страхувам най малко пък от вас...
Но сега трябва да тръгвам...

Хей така кажи,хайде върви,до после..

Кармен..трябва да поговорим..говорих с Виктор и имам новини..сега трябва да свърша нещо,което надявам се да има успех...не ти препоръчвам да идваш с мен...изобщо незнам настроенията на тези същества!

Спокойно мога да се пазя,така че да тръгваме.-Кармен се усмихна.-Май гаджето ми ще почака.Та какво е казал миличкия ми чичо?

Ами..страховити неща,които не предвещават добър край на започнатата от нас мисия.Доколкото знам,онези смъртожадни в къщата на Дърсли са се досетили причината,поради която сме там и са уведомили Волдемор,това разбира се не е проблем,защото в писмото моментално ще се появи новото му убежище..но сега той вече знае,че сме по петите му и ще ни стане много по-трудно..сигурно на всяка крачка ще срещаме смъртожадни,поставени лица и диментори.Но най-страшното е друго,свързал се е с Виктор и го е предупредил,че не отговаря и че ако не премине на негова страна няма да се смили наз живота му,камо ли над нашия...заплашвал го е доста но Вик не е склонил..
Каза че Волдемор е започнал скрита война,която скоро се очертава да се превърне в реална..тръгнал е от град на град да събира поддържници и именно затова ние временно имаме друга задача преди да се заемем с издирване на местожителството му,трябва да говорим с всички главатари на върколашки и вълчи глутници и да ги привлечем на наша страна,също така колкото може повече магьосници и вампири,но трябва да се крием,защото ако Волдемор разбере,с какво се занимаваме,сме загубени..

В разговора си те двете не бяха забелязали присъединилия се Драко,който сега се бе подпрял на ствола на едно дърво и внимателно слушаше разговора.Не се намесваше.Той съзнаваше колко е сериозен проблемът и че може да загуби сестра си но имаше и още нещо,което го тревожеше...нещо,което не бе споделил с никого,дори с най-близкия си човек.сестра му.
Драко мислеше трескаво и все не стигаше до изход от ситуацията..ако сестра му разбереше много щеше да се притесни и да се уплаши,затова..той щеше да мълчи и да търси сам изход.
-Кармен,замълчи за момент...Бела се залуша.Не сме сами..каза.
-Да,не сте сами..и русокосото момче излезе иззад дървото.Съжалявам,че ви изплаших..
-Драко!!!Учуди се Кармен,какво правиш по това време тук??попита озадачено момичето със сестра му-Кармен.
-Сега не е моментът пък и аз бих могъл да ви попитам същото.
Драко свел поглед и проронил...Но предполагам всички се досещаме.
Явно момчето не познавало достатъчно добре сестра си,която нямала пропуск.Албена веднага усетила тревогата и безпокойството в гласа на брат си..но замълча,досещаше се,че може би брат й не искаше всички да узнават
-Както и да е...беше тежка вечер,предлагам да си лягаме а утре ще довършим разговора си!
-Чудесна идея,съгласи се Кармен!
Драко не продума а остана на мястото си.
Аби се върна и каза на брат си-Не се тревожи Драко,всичко ще е наред,подозирам проблема ти.
При тези думи Драко незнаеше какво да мисли,сестра му беше велика...
-Е ..добре,отрони накрая момчето.Бела се доближи и го целуна по челото след което го хвана за ръка и го поведе към замъка..вечерта тепърва започваше...
Те стигнаха до замъка и се разделиха
-Чао Карамелче,усмихна се Бела.
Драко не съзнаваше,защо си викат Карамелчи и ела но замълча
-Довиждане Кармен,до утре.
-Да,утре ще се видим..каза Кармен и се забърза към кулата на Хафълпаф.
-Да вървим,прошепна Албена и двамата тръгнаха към Слидеринското подземие....

По пътя натам Бела избягваше да задава въпроси,никой не биваше да разбира за разговора им..
Драко вървеше мрачно и също не говореше.
Отвреме навреме той явно трепереше.
Албена беше притеснена,тя подозираше какво се е случило и ако наистина беше така към проблема с хващането на най-големия вампир ,наречен "Господаря" както и към спасяването на магьосническия свят и преследването на Волдемор щеше да се добави още една тревога..
(продължава в общата стая на Слидерин)